Миналото на Етрополе и района е добре документирано, изследвано и описано, както от професионалните български историци в контекста на националната ни история, така и от месните краеведи – образовани и родолюбиви българи, вложили много труд и емоция в своите книги. Нашето приключение в света на локалната култура започва именно от краеведските книги.
Всеки един от тях се е опитал да предаде духа на изминалото време, уникалността и значимостта на родното място и обаянието на старите етрополци. Наред с важните исторически писмени данни, информацията от запазени и издирени автентични документи, разказите за различни събития, разпространявани от уста на уста и поколение на поколение, до нас достигат и редица предания и легенди, съхранени в народната памет. Тези разкази имат силата да обживеят всяка една местност, планински връх, поляна, махала, църква и локално събитие като ни разкриват таланта на народния гений да вдъхновява и разказва истории за своето спасение, съхранение и устояване на корена, вярата и духовността си за бъдещите поколения.
За илюстрация, нека дадем пример с написаното от Иван Кацаров в книгата му „Етрополе през вековете“ за манастира „Варовитец“:
„Съществува легенда за Свети Иван Рилски. Според тази легенда, той дошъл в Етрополската котловина и престоял известно време в местността „Браната вода”, наречена тогава „Малкият Варовитец”, после се появил в крепостта наречена „Големият Варовитец”, живял известно време в пещерата до водопада. След като се убедил, че местността е близо до населено място и че има крепост и че със скитанията на хора из местността може да се допусне оскверняване, заради което напуснал това място и отишъл в Рилската пустиня. По-късно тук бил основан манастирът „Варовитец”… „ (Стр. 32)
„Манастирът „Варовитец” станал хранилище на българската книжнина. Има предание, че е направено голямо книгохранилище в бигорната скала с отвор към отвесната страна на терасата. При идването на турците всичко ценно било прибрано в това хранилище. Между 1910 и 1920 година са направени опити от някои етрополци да открият това хранилище, между които бил и Мишо В. Вълчев. Според него имало явни доказателства за съществуването на такова скривалище, но слабата заинтересованост от страна на гражданите е причина до сега да не се направят нови опити за разкриването му.” (Стр. 38)
„Съществува и друго предание, че цар Калоян е проявил интерес към града и към манастира и е планувал посещение. Заедно с царица Целгуба, той действително е направил това посещение, като бил посрещнат тържествено на една могила, която днес носи името Калоянова могила. Той и царицата били възхитени от дейността на манастира и когато Калоян бил убит при Солун, царицата дошла в манастира с намерението да остане монахиня до края на живота си. След възкачването на трона на Борил, тя била върната в Търново. Някои твърдят, че тази легенда е била писана като историческа истина в някои френски източници.” (Стр. 38 )
За тези от вас, които не знаят, ще кажем, че Етрополският манастир „Света Троица“ днес се смята за един от най-значимите книжовни и просветни центрове през ХVI и ХVII век, в който се заражда Етрополската калиграфско-художествена школа. Известен е като „Варовитец“ заради варовиковия камък, с който е изграден храма. Надяваме се, че красотата на планината и обещанието за приятна разходка сред природата в почивния ден, биха ви привлекли да го посетите.
Търсачи на легенди 
1 Comment