Етрополе е град с вековна история. Това е едно от малкото селища по нашите земи, което е запазило непроменено името си от дълбока древност. Намира се в полите на Средна Стара планина и е разположен по поречието на река Малки Искър и до два от важните старопланински проходи (Етрополския и Златишкия). Над града се издига величественият планински връх Баба.В землището му са открити множество археологически находки, могили и керамика, които свидетелстват за неговия древен произход. Районът е бил богат на медни руди и развитието на рударството и металургията се датира още от бронзовата епоха. Има запазен и римски път през етрополската котловина, който свидетелства за неговото стратегическо значение през вековете, свързвайки Дунавската равина с Тракия и Македония. Съществуват исторически сведения, които навеждат учените на мисълта, че през прохода са минали войските на Филип II и Александър Македонски по време на похода им срещу тракийското племе трибали.
През средните векове Етрополе достига своя разцвет като рударски център и затова се ползва с привилегиите на самоуправляваща се община (рударска и войнушка). Освен българи в града са живеели много евреи, сакси (немски рудари), латински търговци, словенци, словаци и др. Падането на Етрополе под турска власт е един от най-драматичните моменти от историята на града, но въпреки това градът дълго запазва своята самостоятелност, достига търговски и занаятчийски разцвет, а до края на XVII в. турци не са си позволявали да се заселят в него. Към кр. на XVIII в. рударството постепенно замряло. Удар върху развитието на града нанесло и решението на турските управници през 1866 г. пътят от Русе за София да бъде изграден през Ботевград, а не през Етрополе.
Въпреки това етрополци останали будни и образовани хора. През 1871г. се основава читалище и почти едновременно таен революционен комитет от близки съратници на Васил Левски. Градът успява да се опази от погром покрай неуспеха на Априлското въстание и се включва дейно в Руско-турската война. Над 30 опълченци от Етрополе се сражават в боевете на Шипка, Шейново, Стара Загора. При преминаването на Балкана от руските войски в мразовитата зима на 1877 г. над 700 жители на града помагат на своите освободители.
Очаквайте продължение…
