Празници в Етрополе

Нашето търсене на информация за Етрополе премина през архивите на Софийския университет, в които много етрополци са получили своето образование. Попаднахме на Етнографско и езиково изследване на гр. Етрополе, направено от Галина Тагамлицка, която е била студентка в катедра по Славянска етнография.

Ръкописът представлява дипломна работа, която е предадена през 1938 г. за архивиране. По онова време тези трудове все още са били изписвани с ръкописни букви. Впечатляващи са изображенията, които онагледяват различните части на бита. Те също са били рисувани на ръка.

Това е най-старият разказ за празниците, който успяхме да намерим, затова тук публикуваме препис на страниците от 71 до 78-ма със запазен изказ и изписване на думите.

Молим, в случай, че искате да препубликувате информация от работата, да упоменете източника!

Нова година (Св. Василий). Срещу този празник има обичай да се събират младежи на групи ( двама, трима и повече) и като „василаре” да ходят да „васильосват” т.е. да честитят настъпващия празник на всичките си съседи. По-рано тава ходене е било съпроводено от съответните песни, пожелания и др. Сега младежите не пеят, само почукват на вратата  и обаждат, че са василаре и че са дошли да честитят. Даруват ги с малка питка, сушени плодове и др., а поднасят им и ракия. Като мине дванадесет часа във всяка къща слагат софра, като между другите гозби се мъчат непременно да има варена свинска глава и баница. Върху баницата се слага пара и дрянови пъпки – за късмет и за здраве. 

Водици (Богоявление). Вечерта отиват в града и черкуват до сутринта. В един голям котел се свети вода, с която после поръсват всички люде и помещения. След това всички се разотиват. През деня има хоро. Има вярване, че през нощта се разтваряло небето и който го види, ще види и всичките си мисли изпълнени. Но било много мъчно да се бодърстува. Точно кагота се разтваряло небето, очите се склопявали и нищо ни можело да се види. 

Ивановден. Не е свързан с никакви особени обичаи. В града има хоро.

Бабин ден. На този ден бабата приготвя гозба и чака гости. При нея отиват всички жени, а особено тези, на които е бабувала. Носят и кравай, пешкир и пари – по един два лева, кой колкото обича. След гощавката жените се разотиват. 

Сретение Господне. Тогава не се работи (това се отнася особено за жени), защото този ден Св. Богородица гласила шапката на Исус Христос.

Атанасовден. Изилзат през нощта на един камък, там е гощават, пеят, пият и към 10ч. вечерта се разотиват. 

Св. Харалампий. С молебен обикалят църквата Св. Архангел Михаил, че тогава морила чумата. 

Трифонци(Трифоновден). Нищо не се работи, че тогава Св. Трифон си отсякал носа. 

На Св. 40 мъченици. Врязват на гърба си 40 съчки да не ги боли кръста. За да се разраства гората пият й:

       Развивай са горо зелена,

       Разстилай са трево зелена,

       Минал Павел, та я разговори,

       Пусти с пушка, тая развесели…

Вариант:

          Развивай са горо ле зелена

          Расти трево, расти, разстилай са,

          Пукна пешка във гора зелена…

                                                            (недовършени)

Благовец. Стават рано сутринта и непременно веднага се обуват (обикновено етрополците, особено селяните ходят боси). Още е съвсем тъмно, когато из дворищата палят огньове – по три, четири във всеки двор, като гледат да се отделя повече дим, че където е било опушено на този ден, няма да влезуват змиите. Затова не ходят боси и внимават да не се развиват краищата на цървулите. Денем пекат риба за курбан. Който няма хваща си поне някаква малка рибка от многобройните етрополски рекички. Трапезата с курбана се прекадява. Смята се също, че това е ден на пчелите, защото от тогава почвали да работят. За това на този ден преглеждат кошерите  – за да са здрави пчелите.

Великден

Загувелки. На месните се прави месна баница. На сирница се прави баница от сирене, правят нещо като курбан от вино, халва от орехи. Масата с курбана се прикадява. През целия ден цялото население се събира на едно място „на припевка”.  Слагат буре с катран, събират съчки, дърва, смет, наклаждат огън, музиката свири, момците стрелят. При този огън стават припевките (припалец, както се казват още). Те стават по следния начин: събират се четири-пет души момчета, застават на по-високо място (понякога специално за тази цел се поставят маси, бъчви с дъното нагоре или други). Момците идват при тях, дават на хора по 4-5 лв. и казват кого с кое момиче да припяват. Хорът започва така:

      Тръгна от тука нагоре, нагоре,

      Та стига у (Васил Рачев например)

      Та ми даде китка цвеке 

      И ми каза: чини какво чиниш

      И тази китка ще я дадеш

      На (Димитър Чинов напр.) на момичето. 

Може не само за китка да се спомене , но да се даде и някаква друга поръчка и тук именно проличава отношението и уважението, което момичето е спечелило към себе си. След това пак стрелят и музиката свири. Понякога някои момци се преобличат в по-необикновени дрехи, разчорлят се, нацапват се със сажди или др. и отиват в тълпата да правят смях. Особени маски и разнообразие при преобличането няма. Момите обикновено не участват в маскирането. 

На Велики четвъртък, преди изгрев, като шарят яйцата, топкат в боята най-напред сурово яйце. После това яйце се пази, за да има щастие в къщата. На разпети петък черкуват се от сутринта до обед, ядат само веднъж. На велика събота бързат да довършат всичките приготовления за празника и вечерта отиват на църква. През цялата седмица се пости. Още на чисти понеделник всички се измиват, всичко изтриват, пречистват, а особено внимават да не остане нещо блажно по съдовете. 

На Лазаровден малките момичета лазаруват и им дават по едно сурово яйце. Лазаруването сиа става много просто. Момичетата се срамуват, не пеят , не играят, дори не се кичат. От по-старо време обаче, останали са песни, които се помнят само от бабите.

На самия Великден пекат хляб с сурово яйце, сучат свещи и прекадяват хляба. Опечените козунаци и яйцата се освещават в църквата или се прекадяват в самите къщи. По време на празника жителите си ходят на гости, носят козунаци, разменят яйца, друг на друг си ги дават. Стопаните гощават гостите си с приготвените гозби, козунак, вино или ракия. 

Тодоровден. Пълнят червени чушки с ориз и с фасул в таква количество, че да им стигнат за два-три дена. Ловят раци и ги пекат на типсия. Мнозина отиват в съседното село Правец, гдето тогава има събор. 

Св. Петка. Тогава има църковна служба в църквата „Св. Петка”, която иначе не се посещава. 

Спасовден. Коли се курбан при манастирчето Кв. Спас, на оброка.

Св. Еремия. Рано сутринта, още по тъмно обикалят три пъти къщата, чукат с нещо желязно и викат:

      Бегайте зами …( не се разчита)

      Че утре е Еремия

       Ще ви кара на кадията

       Се да ви избесат!

Гергьовден. За този ден месят по една питка за кошарата, за овцете, за говедата, та когато ги извежда овчарят дава на всяко поне малко. Извеждат ги на паша рано сутринта, още в тъмно, че който ги изведе най-рано, най-добри ще му са. Също тъй, за да е добре добитъкът, когато го извежда внимава да не го върне някой. За курбана колят по сления начин: сутринта хващат агнето,наберат китка цветя, насучат свещи и направят малка питка. В питката по средата правят малка дупка и в нея слагат китката и запалената свещ. Тази питка слагат на челцето на агнето, докато изгори свеща, после занасят питката на майката на агнето, а с китката кичат главата й, за да се знае коя овца е отгледала агне за курбана. Хващат най-хубавото агне, че и догодина агнетата да са все така хубави. А който не заколи хубаво агне, а избире за курбана някое по-лошо, на следната година всичките му агнета ще са такива. 

Св. Троица и Св. Дух (Русала). На църква отиват от вечерта, черкуват през цялата нощ и на сутринта след закуска се разотиват. Преди изгрев слънце берат бурена лайка и го вързват по главите и на кръста – да не ги боли главата и кръста. Женска работа не се работи, но всички (а особено жените – това се смята за женска работа) отиват да копаят царевица. 

Еньовден. Срещу този ден всеки откъсва от нивата си класове и ги носи вкъщи, та после чужди люде да не оберат нивата. Особени обичаи през деня няма. 

Петровден. Посред града при паметника има голям събор с войници и военна музика. Веселието почва от вечерта.

Илинден. Има молебен и курбан на орбочището св. Илия. 

Горещници. Не се работи женска работа, за да не изгори нещо. В полето, обаче работата не се прекъсва. По-рано не са работили и в полето, за да не изгори зърното. 

Св. Симеон жулят орехите. 

Обсечение. Тогава берат дренки, но не ги ядат, както не ядат през деня нищо червено, че … (не се разчита) да ядат кръвта на Йоан Кръстител. 

Очувден (Св. Иван Рилски). При паметника  в града има молебен, събор, колят курбан, а вечерта има хора за младите. 

Архангеловден (Св. Архангел Михаил). Правят оброчище на различни места, всеки дава кой каквото обича и готвят вън. Ядат най-много децата. Това се прави заради чумата, която морила жителите по-рано. 

Мечкин ден (св. Андрей). Варят царевица и я хвърлят през комина нагоре, та да де хранят мечките и да не дохождат да закачат людете. 

Мишинден. Не се работи женска работа, че каквото се работи мишките ще го изядат. Празнува се на 9 ноември. 

Вълчи празници. Не се работят вълнени работи, че влизат и ще изядат добитъка. 

Никулден. Пече се в тепсия риба с ориз или фасул. Най-старият в семейството прекадява  трапезата.  

Игнажден. Тогава се колят свинете за Коледа.

Коледуване. През деня преди Коледа ходят да коледуват децата. Повечето не пеят, а ходят от къща на къща. Някои пеят това, което са научили в училището. По-рано вечерта на Бъдни вечер ги замистваха възрасните. Сега този обичай не съществува. Вечерта във всяка къща внасят в огнището голямо дърво с тънкия край и го оставят да гори до Св. Василий.