Етнографията, най-общо казано, анализира взаимовръзката между човека, обществото и заобикалящия ги свят. Тя включва предимно описание на народите – техният начин на живот, бит, поведение, обичаи, празници, вярвания, история и други елементи от културата.За това подсказва и нейното наименование, което идва от гръцки и буквално може да се преведе като „описание на народите“. Етнографията записва автентични разкази на хората и техните индивидуални и колективни представи за всеки елемент в света и живота. Етнографите се стремят да съхранят народното познание, което от дълбока древност, се е предавало от уста на уста. Като наука тя се оформя, когато хората, живеещи на обща територия започват да търсят общи елементи в културата си, освен видимите на пръв поглед религия, език и антропологични характеристики, които ги обединяват или пък им помагат да се опознаят взаимно, да общуват и да се разбират по-добре.
В периода на Великите географски открития се появяват много текстове за новооткритите земи, описващи хората, които живеят там, заедно с проучванията върху географията и природата. Нуждата от общуване и мирно съвместно съществуване подтиква развитието на културната антропология, която е много близка до етнографията. Двете и до днес са почти неразличими – използват сходни методи на работа и допълвайки се, рисуват пъстрата картина на живота, който ни заобикаля. Основните въпроси, които етнографите и антрополозите си задават са: Какво ни обединява? Какво ни помага да преодолеем различията си? Кое ни прави общност? Как можем да живеем заедно?
Едни от първите „етнографи“, например, които децата добре познават, са братята Вилхелм и Якоб Грим, събирали и записвали приказки и предания в днешните германски територии. Те откриват, че историите, които се разказват на децата от възрастните, имат близки поучителни сюжети и в тях се споменават древни митологични персонажи. Братя Грим вярват, че тези разкази за добро и зло, могат да послужат за възпитанието на подрастващите и предават важни ценности на следващите поколения. Днес, събраните от тях истории са не само основа за развитието на приказния жанр в литературата за деца и възрастни, но и естествено се вливат в съвременността през телевизията и киното.
В България етнографията прави своите първи стъпки в периода на Възраждането. Тогава, по примера на руски учени, наши възрожденци и родолюбци като Васил Априлов, Г. С. Раковски и П. Р. Славейков започват да събират информация за традициите, празниците и бита на българите. Целта е да се оформи обща идентичност и споделено национално самосъзнание. Така науката етнография помага за изграждането на съвременната българска нация, събирайки отделни части от локалната история и култура. Всичко, което любители и учени събират като устна история и народно знание, днес е част от българското културно наследство, което от своя страна оформя общо-европейското културно наследство.
През годините етнографията се оформя като самостоятелна наука и днес, два века след първите наченки на любителска събирателска работа, вече имаме специалности „Етнология“ и „Културна антропология“ в най-големите български университети.
Търсачи на легенди 