Здравейте приятели!
От днес започваме нова рубрика, която е посветена на студентите в Катедра „Етнология“ към Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски. Надяваме се, че ще ви бъде интересно да прочетете повече за това какво правят в университета, как са избрали етнологията, какви теми ги интересуват!
С голямо удоволствие започваме тази рубрика с представянето на Росица, която завършва специалност „Етнология“, член е на Академично етноложко сдружение-СУ. През цялото си следване Роси беше част от неформалното обучение в специалността, което включва теренните изследвания, организирането на различни инициативи, участието в работилници и други дейности извън аудиториите. Тя е винаги усмихната и много талантлива. Когато стартирахме дейностите по проекта започнахме да търсим човек, който да ни помогне с визуализацията. Трябваше ни човек, който да претвори нашите идеи на белия лист! Тогава, много бързо, Роси напълно доброволно се зае с изработката на плакат.
След няколко месеца рисуване и допълнителна графична обработка, ние видяхме картина, която съдържа в себе си всички важни елементи от културата, смесени така, че да предизвикат интереса на учениците. Надяваме се, че разговорът с нея ще ви бъде интересен!
– Кажи няколко думи за себе си – представи се.
– Казвам се Росица Добрева. Родена съм в град Бургас през 1995 година и съм отраснала в град Обзор. Любимото ми хоби е рисуването, както и свиренето на укулеле.
– Защо избра етнологията?
– В специалност етнология влезнах случайно, но бързо се влюбих в нея. Още на първото теренно проучване разбрах колко интересна е науката за човека.
– Как би описала образованието си в университета?
– Студентските ми година в катедра „Етнология“ бяха незабравими за мен. Четирите години минаха като миг. Преподавателите успяха да създадат връзка с нас и да ни научат на много неща. Научиха ни да приемаме различните. Заедно опознавахме културите по света, както и много за нашата собствена култура.
– Как би описала работата на етнолога?
– Работата на етнолога е интересна и изпълнена с много пътувания, както и със срещи с много колоритни и различни хора.
– Кои теми са ти най-интересни?
– Моя любима тема е тази за българската митология. За мен голямо вдъхновение са фантастичните митологични създания, в които са вярвали хората едно време, както и традиционните обичаи и поверия свързани с тях. Те са причината за моето вдъхновение и за мен е голямо удоволствие да ги пренасям на листа хартия. А аз самата съм обсебена от самодивите.
– Била ли си на терен?
– На терен съм била в село Славейно в Родопите, но съм взимала интервюта и в Обзор и Долен Чифлик. Отново и на тези терени аз събирах информация за митологичните създания. Срещнах хора, които и до днес продължават да вярват в самодиви, караконджули, стопани и други такива.
– Какво те вдъхнови, за да се включиш в проекта „Търсачи на легенди“?
– И аз се смятам за търсач на легенди – за мен е голямо удоволствие да разпитвам хората за различни предания и легенди дори и да не съм на терен.
– За какво мислеше докато рисуваше плаката на проекта?
– Представях си какво би било да живея в тези времена, когато хората може би са виждали тези красиви митологични създания.
– Какво би искала да кажеш на децата и младежите, които в момента учат история в училище?
– Да не пренебрегват историята, защото е важно да знаем какво се е случило в миналото и да можем да вземем покука от това знание.
– Какво би казала на някой двадесетокласник, който се колебае дали да учи етнология?
– Ако един човек иска да промени начина си на мислене и да се потопи в живота на обикновените хора през вековете и техните истории и вярвания, мисля че това е правилната специалност за него.
Търсачи на легенди 