След много дълго време на подготовка и почти в края на нашето приключение започнахме малко по малко да разкриваме гр. Етрополе през очите на неговите жители. Радваме се, че все повече хора се включват в нашите дейности, както и за желанието, с което ни посрещат и общуват с нас!
Днес на вашето внимание представяме няколко думи от Петя Цекова, която е педагогически съветник в СУ „Христо Ясенов“, гр. Етрополе. За нас беше удоволствие да разговаряме с нея. Надяваме се, че отново ще имаме възможност да се срещнем!
Приятно четене!
Представете се с няколко изречения?
Казвам се Петя Цекова. По професия съм педагог. По призвание – творец и пазителка на всичко българско и родно.
От тук ли са вашите корени?
Коренът ми е етрополски – и по майчина, и по бащина линия.
Какво знаете за историята на града?
Историята на Етрополе е богата и води своето начало от дълбока древност – VII-VI в. пр.н.е. Най-ранните сведения за града са свързани с племето трибали, които са практикували рударство и златарство. Една от основните им функции е била свързана с отбраната на Етрополско –Златишкия проход, което навежда на мисълта, че част от заниманията им са включвали и воденето на битки. Една от големите битки е свързана с победата на Филип Македонски. Има няколко версии за произхода на името на града: едната е свързана с корена „ънтре поле“ – затворено, вътрешно поле; другата е свързана с тракийското „етру-пара“ – бърза река. В някои архиви се среща и името Евтроп – пазач на проходите. Една от легендите гласи, че хората, населили първи града, дълго вървяли през планини и гори. Когато стигнали до Черни връх, те възкликнали: “ето поле“ /най-сетне/, и се заселили трайно на това място. Най-интересна е легендата, свързваща името на града ни с древното „Хетерополис“/ полис/ град – люлка на жрици, не само красавици и умници, но и пазителки на древно познание./
В потвърждение на легендата, нека кажем, че първата мис България е с етрополски корен.
Етрополци са с буден дух и вземат участие в освободителните борби от турско робство и следосвобожденските войни. Етрополци участват в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Панайот Хитов, в легията на Раковски. В четата на Христо Ботев участват петима етрополци. С делото на Васил Левски е свързано основаването на тайния революционен комитет в Етрополе през 1870 г. За председател е избран етрополецът Тодор Пеев – революционер, учител, книжовник, съратник на Левски и Ботев.
Виден етрополец е и генерал-майор Павел Христов.
През Възраждането Етрополе е един от важните занаятчийски и търговски центрове по бългаските земи. В града се развиват 42 занаята, част от които златарство, бакърджийство, абаджийство, ковачество, мутафчийство, кожарство, дърводелство, бъкличарство и други. Изделията на етрополските майстори разнасят славата на града ни до Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одеса, Букурещ.
Етрополци са съхранили и своите древни празници, традиции и обичаи, почитани от първия месец на Новата година, та до декември – походи до близките върхове; уникалната „Етрополска литературно-музикална зима“ – с изявата на етрополски творци; пеене на пръстените, зетьовски празник, празник на града -Петровден, национални празници, чествания и др.
От къде сте запознати с тази информация ?
По-голямата част от информацията е свързана с детството ми – музея и моята баба по бащина линия. С времето знанията ми са се обогатявали с пряко участие в различните дейности, провеждани в града ни.
Какво си спомняте от детството за начина, по който се празнуваха месните празници и обичаи ?
Детството ми премина в годините на социализма и повечето празници и обичаи бяха социално ориентирани – правехме програми послучай 8-ми март, посрещахме с много радост, песни стихета добрия старец – Дядо Мраз, по случай 9-ти септември правехме програми, посветени мира и свободата. Патриотизмът беше силно застъпен не само в образованието, но и в обществото ни. Правехме концерти и рецитали по стихове на Ботев и Вазов – казвахме стихове, посветени на Левски, а учителката ни по литература правеше вечери, посветени на български автори като Елин Пелин, Й. Йовков, Леда Милева, Ран Босилек, Асен Босев и мн. други. По време на детската асамблея „Знаме на мира“ участвахме в дейности, посветени на мира и детството. Гимназиалните ми години съпаднаха с честванията, посветени на 1300-та годишнината от създаването на България и участвах в спектакъл в ролата на Пагане – незабравимо преживяване.
За мое щастие вкъщи имах прекрасна баба – беше завършила 4-то отделение, но беше съхранила християнските ценности и древните български поверия и обичаи, така че аз, за разлика от моите съученици, празнувах в семейството и Коледа, и Великден, и Лазаровден, и Цветница. Знаех интерсни подробности от живота на светците, защото баба ми четеше техни Жития. Знаех, че има Ден за прошка и празнувахме Сирни заговезни заедно с всичките ми лели, вуйчовци и братовчеди. Сетне ходехме на „ойлалия“ – голям огън, където възрастните на висок глас съобщаваха коя мома на кой ергенин се е пристанала. Лазарувахме със съседските момичета – пеехме песни и ни даряваха яйца, сладки неща и по някоя пара. През лятото играехеме на воля, а игрите бяха най-различни – гонениеца, жуменка, „Стражари и апаши“, игри с топка по стената на нечия къща, наречена „Игра на камички“, скачане на дама, игра с подскачане на градове и държави, продавачки, учителки, кральо-портальо, тунел, бутилка, двама са малко, трима са много; „бабо, продаваш ли си гърнето“; прескочи кобила, дърпане на въже и какво ли не, включително и безцелни разходки ей тъй из природата – в Етрополе тя е красива, а и по наше време беше безопасно да се скитаме из поляните и горичките. Бих казала, че съм невероятна късметлийка, що се отнася до детсвото. Моето наистина беше „златно“.
А как се честваха общоградските празници, свързани с локални исторически събития? Вие по какъв начин участвате в тях?
Участвахме в манифестации и концертни програми, провеждани на площада в центъра на града или в читалището, училището, музея.
Спомняте ли си откога започна честването на празника на етрополските зетьове?
Имах щастието да участвам и в първото издание на Зетьовския празник – бях едно от многото деца на един „баща“ – возеха ни на една платформа, а „бащата“ ту переше, ту бъркаше някаква манджа, ту триеше на някое от децата носа, друго люлееше в люлка, трето хранеше, а на гърба си носеше заденато в цедило бебе, което подрусваше – беше голяма забава!
Как виждате развитието на град Етрополе в бъдеще?
За бъдещето на Етрополе имам много представи, свързани с творчество, туризъм, билкопроизводство.
Какво е необходимо, според вас, за да се превърне Етрополе в предпочитана туристическа дестинация?
Това, което е необходимо за Етрополе е едно добро общинско ръководство, водено от идеалите на Ботев, Левски и Капитан Петко войвода и плеядата Възрожденци – работа за цялото с ум, сърце и душа.
Търсачи на легенди 