Скъпи читатели, продължаваме своето пътуване из спомените. Този път с помощта на учениците от училище „Христо Ясенов“ в гр. Етрополе. Първият разказ е записан от Павел Пешев, ученик в 7 а клас. Приятно четене!
Кратка история на Бончовския род
През пролетта на далечната 1866 г. по прашния път на с. Правец, по посока на върха, се движи каруца с дръглив кон. В нея най-отпред седят дядо Бончо и неговата млада булка, тръгнали да търсят насъщния си хляб. Зад тях в каруцата, няколко шаени дрехи, вълнена черга, няколко глинени съда и едно котле.
Не след дълго се озовали в поречието на р. Малък Искър, а там хубави обработваеми ниви, но чужди. Техният собственик е турчина Сали, който имал нужда от работна ръка.
Договорил се с дядо Бончо за работа, при което би му предоставил място , за да се подслони. Струпал на бързо една калена къщурка с една стая, в която имало дървен миндер, огнище и една малка масичка с трикраки столчета.
Работил дядо Бончо от сутрин до вечер на нивите на Сали, за което получил уважението му. Дошла 1877г., когато започнала Руско-Турската война. Русите напредвали към Етрополе, Сали от благодарност и признателност подписал документ на дядо Бончо, с което му давал правото да притежава земите му, ако не се върне след войната.
Така ратаят – наш дядо станал собственик на земята. Навъдил многобройна челяд . четири сина и три дъщери. В последствие земята я поделил между децата си и започнало строителство.
Така се оформила уважаваната и до ден днешен Бончовска махала в с. Лъга.
Записал: Павел Пешев
Ученик в 7 а клас, СУ „Хр. Ясенов”, гр. Етрополе
Търсачи на легенди 
1 Comment