Етрополци говорят: Марин Кубетски (част II)

Представяме втора част на нашия разговор с учителя по история от ОУ „Христо Ботев” Марин Кубентски. Първата част беше посветена на празниците, които етрополци отбелязват. Във Втората част си говорим за легендите… Приятно четене!

Има ли някакви митове и поверия, които са запазени и възрастните хора са Ви разказвали?

Да, това ми е една от задачите с учениците, с които работя за събиране на митове и легенди, свързани с човешката психика и обредност. Ето тук се разказват много митове за самодиви, за русалки. Онова, в което славяните са вярвали и са имали отношение към тези неща. Сега имам шест такива мита, които съм записал, на които самия аз се смея, но съм ги разказал на учениците и самите те започват да търсят. От стари баби, дядовци, от предания.

Има ли хора, които вярват в това?

Да, има. Има хора, които вярват, че са виждали самодиви…

И какво разказват?

Единия ми разказва това… Връщал се от село Бойковец и минава по стария път, който е минавал покрай реката. И било е нощес, два-три часа и хората са били по седенки тогава и той е бил с кон, млад човек. Стига до едно место, което се казва „Синия вир” и вижда едно агънце на пътя. Помислил си „а, какъв късмет сега”. Вдигнал, качва агънцето на коня и конят започва да пръхти, не иска да върви напред. Той вземал да го галя и казва: „Байовото агънце, спокойно…” и изведнъж агнето се обърнало към него и му казало с дебел глас: „Байовото агънце, байовото агънце!”. Човекът пада и след три дни умира, след като разказва тази случка. Аз я записах от този, на който разказва тази случка. Също пак около този „Син вир” други хора разказват, че са виждали как самодиви играят в кръг хоро. На трето място пък, край манастира „Св. Троица” на една поляна пак са се били събрали самодиви, как са играли, но тава са легенди, в които децата се заслушват, интересно им е. Но аз им казвам това са легенди, народопсихология.

А някакви други митове освен за самодиви запазили ли са се така?

Има легенди, свързани с историята, които аз ги събирам. Това са легендите, свързани с преминаването на Александър Македонски и Филип Македонски. Аз ги събирам тези легенди. Първо Филип тръгва, когато да разбие трибалите, тръгват от Дунава, след това по неговите стъпки тръгва Александър Македонски. Казваше се например… Кепов. Иван Кепов, който пише, че войските са минали през етрополския проход. И там траките са го нападнали и са му откъснали целия обоз и са го ограбили. Не вярвах в това нещо, мислех, че е една легенда, но когато започнаха да правят пътищата съм виждал от самите кантонери, които оправят пътищата, монети на Филип Македонски. В ръцете си съм държал монета на Александър Македонски. Това са сребърни тетрадрахми.

Някои казват, че светилището на бесите е в Родопите. Докато госпожа проф. Ботева държи, че светилището е тук, на св. Атанас. Аз също смятам, че светилището не е на Св. Атанас, а е тук – Мара гидия, най-високия връх тук. Те го смятат Баба за най-висок, но аз мисля, че е Мара Гидия, там… Говорил съм с най-възрастния геолог и аз го питам има ли там орудяване и той казва, че няма. Да, ама там непрекъснато падат гръмотевици. Има десетки случаи, където стотици овце, говеда и други животни са избити от гръмотевици… Има едно непочитане към историята… защото Цанко Цанков, председател на туристическото дружество на Мара Гидия беше снимал едни долмени, каквито си при с. Татул, с издълбаните вътре кухини. Но решиха, че горе трябва да правят вятърни електроцентрали и го разринаха, унищожиха го, но снимките ги има. Смятам, че там трябва да е било, защото на най-високите върхове огрети първи от слънцето, се правят тези тракийски светилища. И там е предсказано на Александър Македонски. Г-жа Ботева може да потвърди, че бесите са стигнали до Стара планина и това е било светилището на бесите…

Има друга легенда да манастира Св. Илия. Сегашния параклис, който е изграден, е изграден 1934-та година, но дотогава се е казвало, че там е имало манастир. Моята баба ми е разказвала, когато е била тя дете, че там в низината на параклиса са си играели там като дете. И собственикът на това место им казал „Слушайте, гонете тези гарги дето ми кълват царевицата и аз ще ви давам петмез”. И те отишли и му казали: „Бай Йордане (Йордан Шеров се казвал), абе те влизат в корубата на една голяма круша. Ние ги гоним, пък те влизат там.”  Той си рекъл: „абе, аз ще я оправя тази круша”. Вземал секирата и я отсекъл, и там отвътре от корубата излязла една мешина пълна с църковна утвар. И пари и кадилници, най-различни. Човекът се зарадвал много, че ето си е оправил в живота и започнал да купува имоти, стока, започнал да дава лихви, започнал да купува имоти. Всичко добре, ама децата му започнали да умират, стоката му почнала да умира. Три дъщери имал и трите му починали, синът му легнал тежко болно на легло. Когато отишъл на манастира Света Троица те му казали „сигурно нещо църковно си присвоил.”  И той се сеща за това нещо и дава останалата част на манастира, което го има и се спира до тука. От имота му нищо не остава, всичкия имот, който е купен, даже мойта стара къща, построена преди 30 години, е на негов имот. Но и в това е записано, тук в музея, че на 22 септември, когато си сложиш главата на на повърхността на земята… става… значи имало е две големи земетресения 1717 и 1777-ма година и тогава се говори, че манастирът е бил погълнат и затрупан. И отдолу се чуват гласовити на затрупаните монаси. Водил съм ги децата, слушат, търсят, ето това е една от характерните легенди на Етрополе.

По време на Възраждането Етрополе е бил богат град. Тук на Кешана, където е имало хора, които да пазят проходите, но някакви хайдути решават да оберат града. Турците подгонват хайдутите и едни се отклоняват на едната страна, едните на другата, те не са стреляли хайдутите, защото те (турците) изкарват мирното население и изкара пушката тука отпред той върви след тебе и стреля и те хайдутите не смеят да стрелят. И влиза в този край на балкана един от хайдутите и те го затрупват, но той излиза от другия край на балкана и като излиза той казва „Отдолу има страхотна книжнина и много злато“. Изнесъл е един калпак с злато и избягва във Влашко. Сега… че е имало връзка между двата манастира, е имало, но къде е тя – не се знае. Това може също предяви едно търсене върху нещата.