Скъпи читатели, за наш беше много приятно да открием потомци на преселници от с. Давидково в Етрополския край. Нашият екип е част от по-голям изследователски екип, който повече от десетилетие участва в разнообразни изследвания в района на Централните Родопи, където се намира с. Давидково. Това лято отново ни предстои теренна експедиция точно в този район – очакваме я с нетърпение, а към края на годината ще излезе и сборник с изследователски текстове, посветен на Община Баните. Пожелаваме ви, някой ден и вие да се насладите на красотата на селото. Приятно четене!
Моят прадядо Никола от с. Давидково
Обичам лятото и ваканцията, когато ходя при баба. Тя живее в едно родопско селце, сгушено в подножието на връх Свобода. Давидково е село с прекрасна природа и древна история, оцеляло през турското робство и запазило своите традиции, обичаи и култура. Къщите са накацали по високите хълмове, а наоколо са заобиколни от зелени поляни и величествени иглолистни гори. Чардаците са окичени с пъстрите родопски черги и китеници. В тях са втъкани цветовете на земята, небето и планината. Родопчанките показват умението, настроението и душата си в багрите. Пъстри пътечки водят до красиви чешми и всяка разказва своя история.
Най-любимото ми място е просторният училищен двор, в който често се забавляваме с моите приятели. Училището е с вековна история и аз реших да разбера каква е тя.
Прибрах се при баба ми и намерихме старите албуми. Разгърнахме пожълтелите страници и баба започна с любов да ми разказва. Спряхме се на една черно-бяла снимка. От нея ме гледаше един усмихнат и уверен човек. Той е среден на ръст, с тъмни очи и открито чело. Застанал сред група деца, със спокойно изражение, ме гледаше моят прапрадядо Никола Иванов Терзиев – първият местен учител в селото.
Училището е основано от заможни хора в 1880 г. и се помещава в църквата, учениците са около 40 и пишат на плочи. Първият учител е Георги Илиев от село Тополово (Асеновградско). По това време хората били жадни за знания и броят на учениците в селото нараства. Моят прадядо бил изпратен да се образова и да се върне като учител. През 1887 година той става първият местен учител в селото. С много любов и търпение той раздава своето знание и учи децата на нови и нови неща.
Неговият баща, моят прапрадядо, Иван Илчев Терзиев постига мечтата си и става основоположник на Възраждането и образователното дело в селото, тъй като изпраща и тримата си сина да се изучат в село Петково. Прадядо ми е живял до сто години и се е ползвал с уважение, любов и признателност от страна на съселяните си. Те уважават неговия труд и предават започнатото дело на поколенията.
Когато свърши и затворихме стария албум, аз се почувствах горд с моя род. Сладкодумни, трудолюбиви и добронамерени хора са родопчаните. Те разказват едни от най-омайните истории за миналото, най-чудните легенди. Бях възхитен от желанието на хората от миналото да се образоват. Те са разбрали, че науката е голяма сила, че знанието дава свобода, самоувереност и светло бъдеще.
Записал: Петър И. Николов 7б клас,
СУ „Христо Ясенов”, гр. Етрополе
Търсачи на легенди 