На 13 април 2019 г., бяхме на гости на Исторически музей Етрополе, където плескахме яйца. Благодарим на Илияна Христова, която успя да ни разкаже и покаже това, което нейната баба Янка Вълкова ѝ е предала като познание.
Благодарим и на учителите Веселка Лакова и Марин Кубетски, които помогнаха с организацията на този така приятен и вълнуващ за нас ден.
В тази публикация представяме един подробен разказ за техниките и символиките при етрополските боядисани яйца, който ни беше предоставен от Наталия Дочева, учителка по история в СУ „Христо Ясенов”. Благодарим за споделеното знание, госпожо Дочева!
Всеки народ ревниво пази своите празници и традиции, пази обичаите и обредите, песните и игрите, свързани с тях. За това те са надживели вековете и продължават да живеят и в наше време. Празниците са се обособили като специфична и интересна система от ценности в личния, семейния и обществен живот на хората. Те са се развили успоредно с различните дейности на човека – стопанска, обществено-политическа и културно-творческа. Нашите празници и обичаи са богати по смисъл и красиви по изпълнение. В тях народът е втъкал безсмъртното си творчество, жизнерадостта и оптимизма си, благословията и пожеланието за благополучие и плодородие.
Разпределението на празниците през годината не е равномерно. Но в него се забелязва една закономерност и цикличност, подчинена на кръговрата в природата, на редуването на годишните времена, на сезоните в стопанската дейност. Най-много празници има през зимата и пролетта. Те имат богата народно-обредна основа. В тях се преплитат и много християнски елементи.
Най-големият пролетен празник е Великден /Възкресение Христово/. Великден се предхожда от Страстната седмица, през която най-важни дни са сряда, четвъртък и петък, наречени “Велики”.
Най-важният обичай, извършван през седмицата и свързан с празника, е боядисването на Великденските яйца. Основният цвят, с който се боядисвали яйцата бил червеният. Според християнската религия, когато Христос бил окован на кръста, от него изтекла жълта течност, а после кръв. За това един от най-използваните цветове за боядисване е червеният. Яйцата първо се пожълтявали сурови, престоявали едно денонощие и чак тогава се червели. Жълта боя се получавала като се смесвали кукуряк и стипца, а червена боя – от шумата на дива ябълка. Някога в Етрополе яйцата, освен в жълто и червено, в друго не се боядисвали. В град Етрополе се е запазил и един стар начин на боядисване на Великденски яйца – направата на “плескани яйца” и на “цицарки”.
Цицарките са много красиви яйца. Като ги погледне човек ще си помисли, че много лесно се правят, но всъщност не е така. След като яйцето се пожълти по описания по-горе начин, то се увива в лико. Ликовите конци трябва да са много тънки и да опасват равномерно яйцето. Те се събират на върховете. Много прецизност и внимание трябват, за да се получат успоредни нежни линийки.След това яйцата се потапяли в червена боя и когато ликото се махнело, ефектът бил наистина много красив. Изящни червени яйца с успоредни жълти линии.
Друг вид Великденски яйца, които се правели в Етрополе били “плесканите яйца”. Те се рисували с восък и се оцветявали в червен, жълт и зелен цвят, с контурите от черен цвят. Блясъкът се постигал, като в боята се поставял малко суров жълтък от яйце. Етрополското “плескано яйце” се характеризира с това, че на него задължително трябвало да присъстват две фигурки: петле и бърдуче. Петлето се възприемало като символ на пробуждането, а бърдучето на чистотата. Според християнската религия, когато петелът изкукуригал Исус Христос възкръснал. “Плесканите” яйца били правени от самоуки жени, като всяка влагала в рисунката своя талант, фантазия и душа. Обикновено този обичай се предавал от поколение на поколение – по-възрастните на по-младите и така, чак до днес.
Тъй като изработването на такива яйца било доста трудоемко, те се давали на Великден на много скъпи, уважавани и почитани хора. Те не се използвали за чукане, нито за ядене, а само за украса. При добре спазена технология такова яйце можело да стои без да се развали и десет години.
През Великия пост яйцата грижливо се събирали от полозите и се съхранявали в кошник или шиник на студено в килера или зимника за предстоящия Великден. На Средопосница (средната сряда на Великия пост) домакинята, в присъствието на цялото домочадие, тържествено изброявала събраните яйца. Домочадието изчислявало вероятния брой на яйцата, който ще имат за Великден и вероятния брой яйца, който ще получи като равен дял от общия брой всеки член от домакинството на празника. Целия следобеден ден на Средопостница из улиците децата се разправяли за изброените яйца и за дяловете, които ще имат на Великден. Сиромашките деца посрещали изявленията на богаташките с примирение.
„Бруите ли си яйцата? Ний бруиме нашите:
Збрале сме двеста. Шта зберем оште толко и шта
ни са паднат пу педесе.”
На Велики вторник децата от всяко домакинство отивали на полето, където беряли в кошници и торби кукуряк. Някои пък отивали в гората да берат листа от осен. По-възрастните деца от домакинствата на табаците (кожари) отивали да берат риган и киселичова шума (листа от киселица). Същия ден във всяко домакинство приготвят „жалтилка” (жълта растителна боя от кукуряка или осеновите листа,получена след сваряването им). В табааните (кожарските работилници) пък приготовлявали от риган и от листата на киселица червена боя по следния начин: в ямбущата (голямо дървено корито, в което се газели кожите за щавене) насипвали ригана и киселичовите листа, заливали ги с вряща вода и оставяли отварата да престои 12 часа. После с металическа кратуна гребели от отварата и от високо и бавно я изливали пак в ямбощата – това гребане и изливане продължавало точно хиляда пъти, за да се разбие боята.
Сутринта на Велика сряда във всяко домакинство след като привършели с ежедневните домакински работи, поставяли всичките събрани яйца (без една малка част, предназначена за плескани яйца) в котел и ги заливали със студената жълта растителна боя (жалтилката). От престоя в растителната боя, яйцата ставали жълти. Няколко съседски или роднински домакинства си служели с една и съща жълтилка. Вечерта на същия ден жълтите яйца се разпределяли на два не еднакви дяла. По-големият дял бил предназначен за червени яйца, а по-малкия – за цицарки. Жълтите яйца за цицарки ги навръзвали още същата вечер с тесни ленти влажно, меко лико от липа (сега вместо с лико си служат със сезал) така: от полюс до полюс, за да се получат гъсто или рядко един до други тесни или широки меридиани; последният край на ликото се завързвало много изкусно на тесния полюс.
Рано сутринта на Велики четвъртък всички жълти яйца и тия навързани с лико се потапяли в гореща червена растителна боя, купена от табаците – една кратуна боя за едно бяло сурово яйце. Котела с червената боя и яйцата в нея се окачвали на веригата на огнището. След като се сварели яйцата се изваждали от котела и се нареждали в решета, за да обсъхнат. После червените яйца се изчиствали внимателно с кърпа, а навързаните с лико яйца се развързвали и почиствали. Първите яйца винаги били червени а вторите, които правели били цицарките. На цицарките червената боя се полагала върху жълтата по горещ начин. Меридианите от лико на цицарките запазвали под себе си от жълтата боя, за това след изваждането им от котела и развързването им от ликото всяка цицарка представлявала едно красиво яйце от тъмночервени широки меридиани и ясножълти тесни меридиани. Яйцата след сваряването им в червената растителна боя ставали много вкусни и можели да траят дълго време от развала, защото шуплите на черупката се изпълвали със засъхнала растителна боя. Още докато децата спят в собата (спалнята) под общата черга (в Етрополе спалните покривки са представлявали вълнени черги), домакинята изваждала от котела горещо червено яйце и с него, още топло поглаждала лицата на всички деца за здраве. Ако в къщата имало болен човек пазели най-грижливо от него да не види червено яйце до изминаването на първия ден от Възкресение Христово, за да не умре. Ако болникът бил безнадеждно болен, сутринта на първия Великден, след черковния отпуск му подавали червено яйце, което той поемал, прекръствал се, целувал го и се поглаждал с него лицето си.
Двата вида великденски яйца – червените и цицарките се приготовлявали във всяко домакинство от стопаницата (домакинката), подпомагана от домочадието. Най-възрастната жена в домакинството, ако още вижда и ръцете и не треперят, в сряда вечерта на Страстната седмица навързвала изкусно лико около яйцата за цицарки. Когато бабата навързвала яйцата, снахите и внимателно следели движенията и похватите, за да изучат изкуството за приготовление на цицарки.
Плесканите яйца не можели да се приготовляват във всяко домакинство, защото работата по приготовлението на тези яйца не е била само техника, както при приготовлението на цицарките, а цяло художествено изкуство, което предполага надарена и школувана ръка. Този вид великденски яйца се приготовлявали само от няколко бабички в града. Ако някоя домакиня искала да има плескани яйца тя давала на някоя майсторка сурови, да и ги направи.
Багрилата на художницата са восък, разтопен в отделни малки панички или кафени чашка, поставени в горещата пепел на огнището. Във всяка паничка се поставяла отделна боя на прах, за да обагри разтопения восък. Боите, с които си служат при това изкуство били: жълта, червена, зелена и кафена. С кафената боя полагали само контурите. Разтопеният восък за жълто багрило се обагрял с жълтъка на яйцето. Четката на художницата била дървена и се наричала писалка.
На плесканите яйца „плескат” ( рисуват) върху едното полушарие пасхални петли, а върху другото клончета и цветя във ваза или стилизирани розетки. Орнаментиката била птича и растителна. Контурите се рисували само с кафен восък.
ПАСХАЛНИ ПЕТЛИ
Съществувала легенда, че преди съществуването на земята е имало само едно висше яйце. „Великият” разполовил яйцето на две половини – и образувал небето и земята. Коронованият стоящ петел възвестил възкресението на слънцето; кацналият върху триножния купел възвестил изобилие след възкресението на слънцето. По-късно петелът почнал да възвестява и Възкресението на Христа.
У нас през епохата на Възраждането петелът е служил за емблема на просветата (издълбан върху училищните печати). При сватбените обичаи той играел също известна роля. Върху стари пръстени – все около епохата на Възраждането над инициалите се срещали хвърчаща птица или петел.
Великденския петел бил разкошно накитен: гребенът му с корона, шлем или калпак; шията и краищата на крилете му препасани с ленти; в крилото му до гърба забодено палмово клонче или върбов цвят, върбов лист, слънчогледов цвят, кръст; в крилото му до корема с направление на опашката забоден върбов цвят или: върбов лист, палмово клонче, градинско цвете; на крилото му прилепена златна монета или благороден камък с форма на сегмент, назъбен в основата си трапец или топка; в клюницата си държал палмово клонче или: върбов цвят, градинско цвете; опашката му – стилизирана в палмово клонче. Петелът бил сам, стоящ вляво или дясно, или кацнал върху купел или красива лейка; или пък петлите били два стоящи един срещу друг.
а. Стоящ сам петел в ляво. Характерното у този петел е, че пред клюницата и в основата на забоденото палмово клонче на гърба и върбов цвят на корема имало по две свещени гвоздейчета. У този петел гребенът е представлявал шлем. Характерното у този петел било, че на гърба му имало забоден върбов цвят, а на корема – върбов лист. Характерното в него било: тризъбеста корона, на гърба му забоден слънчоглед, а на корема градински цветя –многозъбеста корона, на гърба кръст, на крилото прилепен скъп камък с форма, а в основата назъбен трапец.
б. Стоящ сам в дясно петел.
в. Стоящи два петли – стоят един срещу друг, държат в клюниците си общо палмово клонче.
г. Кацнал петел- петелът е кацнал върху триножен купел, в който е натопено градинско цвете или петелът е кацнал върху лейка /ибриче/ .
ПАСХАЛНИ КЛОНЧЕТА
Те представлявали кръстовидна розета от две по две срещуположни триперести и двуперести палмови клончета – розета от двуперести палмови клончета, приплетена с розета от върбови цветове; всички в основата си излизат от кръг, или по-скоро, от туловището на лейката при кацналия петел – розета от две по две срещуположни триперести и двуперести палмови клончета, в чиято основа няма кръг или туловище- една розета от четири триперести цилиндрични листа, преплетени с върбови цветове; в основата й кръст. Една красива стилизация от листа, потопени в лейка, в чието устие е кръстовидната основа на стилизацията.
Великденските традиции за боядисване на яйца са се запазили и до днес в Етрополе. И днес всяка година в Градския Исторически музей се провежда обучение за изработване на “плескани яйца”.
Снимки: Илиана Страхилова
Търсачи на легенди 