Борил Караканов е превърнал своята любов към града в кауза и призвание. Той е човекът, който стои зад Фейсбук страницата „За Етрополе“ и сайта http://www.zaetropole.com, които впечатлиха нашия екип още в началото на нашата работа с информативността си. Надяваме се това кратко интервю да е начало на едно ползотворно сътрудничество.
Представете се с няколко изречения?
Казвам се Борил Валентинов Караканов, на 48 години, семеен с едно дете. Завършил съм начално, основно и средно образование в Етрополе – СОУ „Христо Ясенов”. Преди малко повече от шест години направих Фейсбук-страницата „За Етрополе“, а през 2017 г. създадох и Сдружение „За Етрополе“, чийто председател съм. От своето създаване до момента сдружението реализира различни дейности в града: Създадохме сайта http://www.zaetropole.com; Поставихме указателна табела на разклона за Манастир „Света Троица“; Издадохме книжка за „Железния генерал“ и книжка-комикс „Етрополе – една история в рисунки“.
Предстои ни изграждането на паметник на генерал Павел Христов, чието строителство ще започне около 01.07.2019г. Всеки момент ще излезе от печат книгата „Жажда“, в която са събрани разкази на Христо Христов.
Съвсем скоро ще стартираме проект свързан с реставрацията на останките на една емблематична, не само за Етрополе, но и за страната, сграда.
Предстои да оповестим условията на конкурс, който имаме намерение да организираме и чиято цел е да отличи добрите дела свързани с града ни, както и да насърчи хората в това отношение.
От Етрополе ли са Вашите корени?
Да, едната половина от корените ми са от Етрополе – по майчина линия, а по бащина корените ми са от македонската част на България. Свързан съм и с китното ни село Брусен – моята баба е от там. Нека разкажа и за произхода на фамилното си име.
Действието се развива в едно малко селце Каменик, в близост до Дупница. По време на турското робство и еничарството, башибозукът дошъл да събере полагащият им се „кръвен данък” (периодичното събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи през пет или по-малко години). Пра- пра дядо ми живеел в началото на селото. Когато изедниците пристигнали било вече късно вечерта. Той ги посрещнал и поканил да пренощуват в неговата къща, като им обещал, че на другия ден ще им покаже къде в селото има новородени мъжки чада. Приготвили им обилна вечеря, полята с много червено вино. Сити и упоени от силното вино, турците заспали тежък пиянски сън. По някое време през нощта, дядо ми извадил брадвата и ги убил. След това събрал най-необходимото от покъщината и цялото семейство, избягало в овчарските колиби, дълбоко в планината. След известно време местният ага изпратил нова потеря да провери какво се случва. Когато стигнали до Каменик и влезли в къщата, видели засъхналата кръв (черна на цвят) и възкликнали „кара кан, кара кан”, което означава черна кръв. И така всички започнали да наричат пра-пра дядо ми Каракан, от там идва и фамилията на нашия род – Караканов.
Разкажете ни нещо интересно за историята на града?
Историята на Етрополе е изключително богата. Нашият град е дал на родината ни достойни и почтени хора. Една от на-важните битки в Руско-турската война е на връх Шиндарника в етрополския дял на Стара Планина. Според много историци, именно тази битка е решаваща за крайния изход от войната, довел до обявяването на независимостта на България.
Но да не изреждам. Една от оновните цели на Сдружение „За Етрополе“ е именно тази – чрез разказите в рисунки (комикси), чрез публикациите в www.zaetropole.com, да покажем особено на подрастващото поколение, че могат с гордост да се наричат етрополци, че трябва да ходят с изправено чело, да отстояват правата си, да питат, да търсят отговори, да настояват, защото предците им са го правили, въпреки многократно по-тежките условия, в които са живели.
От къде черпите информация ?
Самият аз колекционирам всякакви материали свързани с Етрополе, спокойно мога да кажа, че имам събрани почти всички издадени книги по темата. От там черпя основната част от информацията. Тук искам да благодаря на служителите в библиотеката в Етрополе, много от материалите в сайта са осъществени с тяхна помощ.
Какво си спомняте от детството за начина, по който се празнуваха месните празници и обичаи?
Празникът на етрополските зетьове, „Свети Атанас“, „Заговезни“- като деца събирахме всичко което е възможно да бъде изгорено и палехме огромни огньове.
А как се честваха общоградските празници, свързани с локални исторически събития? Вие по какъв начин участвате в тях?
С оглед на времето в което живеехме, с манифестации и паради.
Спомняте ли си откога започна честването на празника на етрополските зетьове?
Спомените ми за този прекрасен празник датират от дете. Много важно е той да не се погуби, да не бъде забравен и да не остане в историята!
Как виждате развитието на град Етрополе в бъдеще?
Смятам, че трябва да се работи целенасочено в посока развитие на екологията и туристическия бранш – културния, зимния, еко, историческия и селския туризъм. Има какво да предложим на гостите на Етрополе. Но преди всичко, за да се случи това нещо, е необходимо да се осигури перфектен достъп до града ни. Положението с основните подходи – „Правешки връх“ и „Кашана“ е плачевно. Плачевно е и положението на по-голямата част от улиците и в самият град. А както е известно, без отлична инфраструктура, не е възможно развитието в която и да е сфера.
Какво е необходимо, според вас, за да се превърне Етрополе в предпочитана туристическа дестинация?
Акцентите трябва да се насочат именно към историческите ни забележителности, към прекрасната ни природа, към местните обичаи и традиции. Всъщност, част от отговорите се съдържат и в предишния въпрос. Но преди всичко е изключително важно хората да повярват в себе си, да повярват в доброто, да бъдат задружни, да бъдат по-добри и мъдри, чак тогава ще дойде просперитетът, както за града, така и за населението на Община Етрополе. Това са и целите на Сдружение „За Етрополе“.
Търсачи на легенди 