Ученически записки – II

За нас е голяма радост, че учениците се включиха в търсенето на истории. Тази седмица публикуваме текст на Петър Николаев от 7 Бе клас в СУ „Христо Ясенов“, гр. Етрополе. Първите записки от ученици може да намерите тук!

За българската сватба в миналото

(Из спомените на баба и дядо)

Раждането, сватбата и празниците, свързани с ежедневието, са важен момент за българите. Традиционната българска сватба е богата на обичаи и традиции. Сватбата е едно театрално представление, в което умело са вплетени песни танци и хумор. В днешно време доста сватбени традиции са се запазили, но са включени и съвременни елементи. За сватбите преди години разказват баба и дядо. 

И така, започна дядо:

Ако младите са се харесали, а то харесването започва още от седенките, където момите предат, плетат и шият, а момците се задавят с тях и си избират невеста. Тогава бащата на момъка, заедно с двама, трима възрастни роднини отиват с бъклица вино у момата на „поискване” (да искат момата). 

  • И директно ли я искат ?

Дядо Кольо: Не, започват отдалече. Годежарите казват: „Търсим гълъбица за нашия гълъб”. А  ако бащата е съгласен, отговоря : „Ние гълъбица имаме, ако можете си я хванете” и нарежда да напълнят бъклицата на момчето с вино и вика момата, за да целува ръка и да дари гостите.

  • А ако бащата не е съгласен?

Дядо Кольо: Тогава казват, че момата им е малка и не я дават.

Ами… – намеси се баба

И при нас се получи така. Искаха сестра ми, но баща ми не я даде, защото не го харесваше. 

  • А какво става след това?

Дядо Кольо: След това е годежът. При него семейството на момчето отива при бъдещата невеста и носи дарове. Оглежда се чеизът и се уговаря датата на сватбата. 

Баба Мика: По време на годежа момъкът подарява китка на момата, а бащите разчупват питка, за да бъде добър животът на младите.

  • Има ли някакви специални приготовления за сватбата?

Дядо Кольо: След годежа вече идва ред на сватбата.

Баба Мика: За сватбата трябва да се направи уруглица (така му казват по нашия край), платно, ушито от момата, закачено на пръчка, на чийто връх се слага красива червена китка. Това знаме се развява в момковата къща, за да се знае, че има сватба. 

  • Пропуснах да попитам как се канят гостите?

Дядо Кольо: Каненето на гостите се нарича калесване. То се извършва от братята и сестрите на младоженците (ако са по-малки и неженени). Те минават през къщите на избраните гости и казват за деня и мястото на сватбата. А от своя страна поканените пък дават различни важни неща (ориз, захар, брашно), за да се подпомогне сватбата.

  • Какво се случва в деня на самата сватба?

Дядо Кольо: В деня на сватбата в дома на момчето идва колата с чеиза и гостите започват да го разглеждат. Обикновено две жени показват всички изплетени, изтъкани и обшити дарове от сръчните ръце на невестата.

  • А извеждането на булката как става?

Баба Мика: Това е най-веселата и забавна част от момковото семейство. Те идват с песни и радостни викове. От страната на момичето – най-вече нейните приятелки – не дават булката, като заключват всички врати. Те искат младоженецът да я откупи, което символизира, че той ще и предостави добър живот. Трудна е раздялата на булката с родния дом. Тя излиза, забулена с бял или черен воал. Извежда я бащата, всички пеят известната песен: „Ела се вие превива, мома се с рода прощава…”.

  • А с какви дрехи е облечена булката, младоженецът, гостите?

Баба Мика: По мое време булките бяха с бели рокли, но прабаба ти (моята майка) се е женила с ръчно изработена носия.

Дядо Кольо: А всички гости обичат най-новите си дрехи.

  • Къде се правеше празненството?

Дядо Кольо: Това беше много интересно. На ливадата се постилаха дълги кълчищни  платна, на които се слагат гозбите, а отстрани се поставят греди, на които да седнат гостите. 

  • А и тогава ли кумовете са имали толкова важна роля днес?  

Дядо Кольо:  О, да, кумът има главна роля през целия празник. На кумовете се отдават големи почести и кумът пръв трябва да благослови младоженците. Като задължителното пожелание е : Таз година да венчаваме, до година да кръщаваме.”. 

  • Какво се случва след сватбата?

Баба Мика: След сватбата булката отива в дома на свекървата. Там я посрещат с питка и мед, та да е сладък животът. А пред краката и се слага едно гърне с вода и друго с мед, да ги ритне с десния крак и да ги разлее. Водата символизира съгласието в дома, а меда – благата и кротка дума.

Интересни са били сватбите в миналото. Всичко символизира хармонията, разбирателството и любовта в семейството. И в съвременните сватби откривам от символите на времето, но разбирането на съвременния човек за съвместен живот е много по-освободено и по-опростено. Сватбата носи в себе си многовековната история на българската душевност и бит. Сватбата е най-красивият ритуал в българския фолклор. 

                              Записал: Петър Николаев – 7 Б клас

                                СУ „Христо Ясенов”  – гр. Етрополе 


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s